Христо Атанасов

Предназначение, условия за експолатация и технически характеристики на Тоалетна Хартия арт.No 11315509 (по долу наричано за краткост Изделие)

Предназначение
Изделието служи за почистване на остатъците от процеса на отделяне на фекалии. Използува се от външната страна на задното отверстие, принадлежащите му очастъци от кожа и локално концентрираното там покритие от косми (по долу наричано за краткост Място на използуване)

Начин на използуване:
1. Необходимо е старателно да се запознаете с настоящата инструкция. Инструкцията трябва да бъде закрепена с винт М6 на добре осветено и леснодостъпно място в зоната на пряка видимост на ползувателя (ползувателите).
2. Руло от изделието да се разположи на нивото на гърдите в хоризонтално положение.
3. Извършете акта на отделяне на фекалии.
4. Убедете се в успешното извършване на акта и в отсъствието на признаци за неговото продължаване (тази точка е важна за икономията и рационалното използуване на изделието).
5. Хванете края на Изделието и с постъпателно движение на дясната ръка нагоре и надясно приблизително под ъгъл 60 градуса спрямо линията на хоризонта дръпнете изделието отмотавайки от рулото 300 мм (за удобство на потребителя всеки 100мм са маркирани с перфорация)
6. С разнопосчно движение на двете ръце в хоризонтална плоскост скъсайте лента от Изделието. Същата манипулация може да се извърши с остър режещ предмет (кухненски нож, ножица, сатър и други). При това обаче трябва да се съблюдават мерките за безопасност.
Забележка: Препоръчва се скъсването да се извърши по перфорацията с цел да се избегне нарушаването на повърхностния слой на влакнестата структура на Изделието.
7. Вземете откъснатат част от Изделието и я сгънете във вид на хармоника (акордеон). Това се постига като скъсания очастък от Изделието последователно се сгъва по перфорациите, докато се получи ново Изделие, наричано по долу за караткост Изделие N.2.
8. Поставете Изделие N.2 в ръката, която Ви е по удобна.
9. Приложете така полученото в предишните точки Изделие N.2 към Мястото на използуване (виж по-горе), притиснете плътно с ръка и извършете въртеливо движение в междухълмието.
10. Придвижете така използувано Изделие N.2 в зрителното ви поле (в условията на добро осветление) и внимателно разгледайте намиращата се там смазка за наличие на яйца на глисти или кръв. В случай, че намерите такива незабавно се обадете на сътветното медицинско учереждение по местожителство. В противен случайповторете точки от 5 до 9 около четири-пет пъти.
11. С чиста суха ръка проверете качеството на почистване (междухълмието трябва да е сухо на пипане, външната страна на задното отверстие да е мека на допир и добре изтрита и вълнистото покритие да е пухкаво и лесно за сресване). В случай на признаци на некачествено почистване (специфична субстанция под ноктите или остра миризма при обонятелен контрол) да се извършат манипулациите по точки от 5 до 9 още няколко пъти.

Мерки за безопасност:
1. Да не се пуши в близост до изделието.
2. Да не се оставят изполувани Изделия в близост до места за отдих, култура и хранене.
3. Да се пази от дец. Тоалетната хартия не е играчка, а средство за хигиена.
4. Не се орепоръчва многократно използуване на Изделието.

Преди няколко дни по телевизията видяхме представянето на един нов и интересен сайт. Идеята наистина е добра! Действителността в България и Чехословакия.

Сайта – тук.

НЕ УВОД, А БЛАГОДАРНОСТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА И МЕДИАПУЛ:

Автор съм на няколко книжки, на няколко научни статии и разработки, на стотици публицистични статии. Но в един момент музата на твореца ме напусна, животът ме притисна и последният ми сериозен труд беше Демографската програма на ВМРО през 2006 г. Не знам колко щеше да продължи това безвремие, докато не ме разбуди от няколкогодишния сън Комисията по досиетата с нейното второ поредно оповестяване на личността ми на 10.06.2008 г. като агент на бившата ДС. А пък публикацията на Медиапул от същата дата първо ме разсмя, а след това ме накара да се замисля и да осъзная, че още не съм изпълнил докрай своя обществен дълг. Зарадван потрих длани и се заех да пиша, връщайки се повече от 25 години назад във времето. Но и решен този път да натрия носа на някои хора, дръзнали да сквернословят и скрити зад идеята си, че хартията или монитора търпят всичко, да прикрият безличното си съществуване през един отминал и съвсем неосветлен тоталитарен период.

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО. ОТРИЦАНИЕ И ПРИЕМСТВЕНОСТ

Роден съм в гр. Пещера през 1967 г. Една част от предците ми и по бащина, и по майчина линия, са се заселили преди много години от западните части на географската област Македония, бягайки от тогавашните насилия. Едните дошли от Костурско, другите от Тетово. Детството ми по нищо не се отличаваше от това на моите връстници. Вкъщи бях възпитаван в здрав български дух, което по никакъв начин не изключваше търпимостта към другия (това нещо тогава дори не го осъзнавахме). Българчета, влахчета и турчета играехме заедно. Ние, българите, поназнайвахме по някоя влашка (аромънска) и турска дума и винаги разбирахме основното, което някой от другите говореше по наш адрес.

НАЧАЛОТО НА ЕДНА 25-ГОДИШНА ИСТОРИЯ

През 1982 г. бях приет да уча в Техникума по ветеринарна медицина в Стара Загора. Тогава дори не съм и предполагал, че това събитие ще се отрази трайно на моята по-нататъшна съдба.

ТАЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Като ученик бях общителен и имах доста приятели. С тях започнах постепенно да споделям мислите си относно необходимостта от защита на истината за Македония. Бях убеден, че всеки, който носи в себе си български дух, ще ме подкрепи. Всеки ден четях книги и научавах все повече неизвестни неща. На западния прозорец на моята квартира, която бе на 8-мия етаж, монтирах външна антена. През този период слушахме всички чужди радиостанции, които имаха емисии на български език (Пекин, Москва, Анкара, Атина, Скопие, Тирана, Ватикана, Кьолн, Лондон, Вашингтон). По този начин чрез съпоставяне на различни гледни точки успяхме да си формираме един широк поглед върху редица събития и факти, отнасящи се до България. Някои предавания приемахме със задоволство, други пораждаха в нас негодувание. Анализът ни недвузначно сочеше, че държавата, която системно развива най-мощната антибългарска кампания в света, е Югославия. През деня слушах най-често радио Скопие. По този начин винаги имах актуална информация от Македония. И нещо много важно – директно се сблъсквах с антибългарската пропаганда, която Югославия непрекъснато бълваше сред хората в Македония и емиграцията по света. Едва ли има българско сърце, което може да стои безучастно, когато слуша присъщите на последователите на Новакович и Цвийч хули срещу всичко българско. Аз поне по-голяма наглост и отцеругателство не съм срещал.

РАЗКРИТИ ОТ ДС

Според нас субективният фактор, който най-много помагаше на денационализацията на българите в Македония, бе липсата на подкрепа за македонската кауза от страна на България. През този период се бяха появили спомените на Цола Драгойчева. Част от тях бяха издадени на български, сръбски и други езици в отделна книжка, наречена „Такава е истината“. Мислихме, че това е някакъв преломен момент в българската държавна политика към Македония, което ни радваше. Тогава ние не знаехме, че част от написаното в книгата е лъжа, особено по отношение на опита да се прикрият престъпленията на БКП по македонския въпрос. Например ние тогава приемахме за чиста монета думите на Цола Драгойчева, че „Георги Димитров никога и никъде не е употребявал термина „македонска нация“. Едва към 1986 г. разбрахме, че по време на V конгрес на БКП през 1948 г. именно Георги Димитров заявява: „Преди втората световна война в България беше разгърнато едно мощно прогресивно македонско движение в името на правото на самоопределение на македонския народ като самостоятелна нация, което намери най-енергична поддръжка в нашата партия“. Бяхме просто шокирани от този факт.

ПРИЗНАНИЕТО

На 28.02.2001 г. подадох молба до МВР по условията и реда на чл. 7 от Закона за достъп до документите на бившата ДС (ЗДДБДС). С официален документ от 19.04.2001 г. секретарят на комисията по ЗДДБДС С. Стойков ми отговори, че за мен „е събирана информация от бившата ДС. На 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“. Същото е водено по линия на „промакедонски национализъм“ с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г.“ Оказа се, че чужди държави, в случая Югославия, могат да определят съдбата на български граждани и да бъдеш български патриот в комунистическа България също е било опасно.

АГЕНТ СРЕЩУ МАРСИАНЦИТЕ ИЛИ ТЯХНА ЖЕРТВА?

През лятото на 2001 г. бях включен в листата за кандидати за народни представители на коалицията ВМРО-Гергьовден. Тогава по закон всички трябваше да минем през проверката „чисто минало”. В първия ден на месец юни 2001 г. от лице, развивало „противодържавна агитация и пропаганда“ съгласно разбиранията на комунистическия режим, Комисията „Андреев” ме обяви за негов „сътрудник“. И двете квалификации се отнасят за период от едно и също време! Нещо не се връзва! Първоначално предполагах, че при моето включване в списъка на агентите на бившата ДС се имат предвид част от документите, които може и да са запазени, но може и да са фалшифицирани още на времето (особено в празната част на листовете, на които съм писал), свързани с моята „профилактика“, т.е. принуда чрез сила и диктат да се откажа от идеите си и да декларирам лоялност към комунистическата власт.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В ЕДНА НЕБИВАЛИЦА

След всичко случило се на няколко пъти се опитвах да се добера до истината, но така и не успявах. Първо старият закон за ДС беше променен, после отменен, след това бе гласуван нов, последва избор на нова Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Затова чак през 2007 г. с вх. № КВ070677/03.07.2007 г. подадох молба до Комисията по досиетата по чл. 4, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, в която настоях да преразгледа и да се произнесе по моя случай. Няколко месеца след изтичането на законно установения срок, на 22.10.2007 г. получих достъп до част от документите, свързани с мен, но никой не ми даде каквото и да било писмено становище дали съм бил сътрудник на бившата ДС или не. При прегледа на документите се оказа, че има един единствен документ, за който се твърди, че е написан от мен. Озаглавен е „Обещание от Спас Ангелов Ташев, ученик в ТВМ ”И.П.Павлов” гр. Стара Загора”. Четях и не вярвах на очите си. В някакъв високопарен стил пишеше, че като гражданин на НРБ съм обещавал да помагам на органите на ДС в борбата им с вътрешния и външен противник, че това съм щял да го правя с чувство на отговорност и с убеждение, че е необходимо за запазване на сигурността на нашата страна, задължавал съм се да спазвам стриктно конспирацията и други подобни изрази, които не са характерни за моя речник. Веднага ми направи впечатление в оригинала, че мястото на датата е трито с остър предмет (повърхността на листа е наранена и отстранена) и датата 03.06.1985 г. е написана точно върху изтрития слой, което е основание да възникнат съмнения относно достоверността на документа и доказателствената му стойност във връзка с периода на създаване. Това се потвърждава от факта, че първото ми насилствено отвеждане в МВР стана когато бях на 17 г. Порази ме и скованият остър почерк на документа – не приличаше на моя. Особено фрапиращи бяха разликите в подписа. Вече споменах, че написаното съдържаше думи и изрази, които не употребявам. Въобще целият стил на документа не съответстваше на интелектуалното развитие на един 17-18 годишен ученик.

ИМА ДУМАТА ПРОКУРАТУРАТА

Излишно е да споменавам, че никога не се примирих с клеветническото твърдение, че съм бил агент на ДС. Комисията „Андреев” обаче не съществуваше и срещу нея нямаше как да се боря. Затова когато пуснах двете молби до действащата Комисия по досиетата и жалбата до административния съд, идеята ми беше да я накарам по някакъв начин да се произнесе по моя случай и ако становището и не ме задоволява, по съдебен ред да поискам да бъде установена истината. Фактите, че събитията и датите не съвпадаха, че почеркът на „обещанието” не приличаше на моя, крещящите различия в подписа, антидатирането на документа – всичко това бе основание за внасянето на сигнал в прокуратурата. Идея си нямах обаче откъде мога да намеря мой подпис от онзи период, след като вече шест пъти се бях премествал в различни жилища в четири града (Стара Загора, Пещера, София и Скопие). Докато една сутрин погледът ми не попадна на моята първа трудова книжка. Издадена е на 14.08.1986 г. под № 396 от Окръжен ветеринарномедицински център гр. Пазарджик. Та при получаването на същата моят оригинален подпис се мъдри на първа страница. Така вече имах и доказателствен материал за сравняване, с който да докажа, че подписът на обещанието не е мой.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

На някой може да се стори противоречив факта, че аз се опитвам да разоблича някои аспекти от дейността на бившата Държавна сигурност, а в същото време критикувам Закона за огласяване на принадлежността към нея. Тези „разминавания” обаче са съвсем закономерни и се дължат на незадоволяването на една обществена потребност – да се изнесе истината за ДС. Защото от сегашните решения на Комисията по досиетата едва ли на обикновения български гражданин е станало ясно кой го е клеветял, кой е решавал съдбата му. Нещо повече. Стига се до парадокса да се приема, че всички документи на ДС са изрядни, че всичко в тях е истина и по този начин се пренася пагубното влияние на ДС върху отделната личност от миналото в съвремието. Така се вдъхва нов живот на ДС. Защото ако преди 1989 г. от страна на ДС е прилагано насилие и по този начин са създавани или изтръгвани документи, то в условията на демократична България, без да се подлагат въпросните документи на критичен анализ, това насилие от миналото се узаконява.

КНИГАТА – ТУК.

Един лиричен разказ:

Винаги съм се чудел на зловещия си късмет при междуградските пътувания с автобус. Хубавите и добре ухаещи пички (женски род на думата пич), все са настанени на другия край на превозното средство, а около мен (и до мен) ВИНАГИ е пълно с душевноболни индивиди, повръщащи циганета, вонящи бабички или чичковци с тлъстинна мутация.

Тези дни обаче открих нов вид автобусна напаст по линията Столица – Северозапад. Ще нарека откритието си „Ученичка – флирт-съветник”!?!?!?!

ОЩЕ

След Докалада на Европейската Комисия чуваме какви ли не въздесъщи слова – от реформирането на съдебната система, през залавянето на най-големите мутроподобни, та чак до изграждането на магистрали и тунели. Последното бе повърнато в общественото пространство от Гагаузов, защото според него животът не започвал и не свършвал с Еврофондовете, доколкото си спомням от изказването му. Прав е! Животът започва и свършва с всяка власт – по простата причина, че сегашните управляващи са по-доби и по-добре от вчерашните, а следващите ще са най-добри и най-добре от всички преди тях и така … безконечен възход.

Интересно е обаче изказването на Главния прокурор Велчев, който си е внушил или поне се опитва да внуши на нас, че след 6 месеца нещата ще са доста по-различни. Как? Като заловим тези, които са храненици и спонсори на властта. Доблестна постъпка след 4 години гуляй.

Съдебната система пък ще да се реформира толкова свирепо, че току виж Темида най-накрая прогледнала. Ще я реформира кой – тези, които досега прикриваха псевдореформаторите. Чудно! И тази реформа като всички останали – ПРОФОРМА.

А дотогава – Вярвайте в институционалната среда и парламентаризма в България.

Всички постоянно повтаряме как горим от нестихващо желание българските държавни институции да са успешно функциониращи като модела тук, модела там или пък модела еди-къде си. Сравнително новосъздадените институции Омбудсман на Република България, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за регулиране на съобщенията, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията ни показаха, че може и определени институции да работят успешно, НО … Какво се случва, когато те използват своите санкционни механизми? Санкционираните твърдят, че нарушение няма и започва да се завърта една Кафкова процедура по обжалване на издадените актове.

Пример: Източник в. „Дневник“ – тук.

Санкционирани компании