В. „Дневник“ пише:

Административното бреме върху бизнеса расте

Статията ТУК.

Данните показват, че през 2007 г. са отменени не повече от 40 регулаторни режима, а паралелно са въведени нови 133.

Освен това Василев отчете, че към август 2008 г. в министерствата работят 2300 души повече, отколкото са били в началото на 2006 г.

Най-много от шефовете на чиновниците са над 60-годишни.

Съвсем основателно обяснение за наличната ситуация можем да намерим във факта, че БСП са на власт, а както добре знаем тяхната максима „Да намерим на човека работа!“ е вечна и незалязваща.

Освен това, тенденцията към разрастване на административния персонал никак не е ново явление в цивилизования свят (доколкото сме част от него). Още в първата половина на миналия 20-и век Паркинсън публикува своя Закон за администрацията (не нормативен, а теоритичен), като го поднася на аудиторията в братска Британия чрез редица публикации във водещи вестници, списания и научни издания.

При нас обаче, според мен, има една много важна особеност – главната критика в момента е по отношение намесата на общините в икономическите операции на частния бизнес. Колкото и да ги боли обаче новобизнесмените, няма как да е иначе, защото постоянно се правят прокламации, свързани с Местното самоуправлени и администрация, Децентрализация и Деконцентрация – А ТЕ СА НЕВЪЗМОЖНИ БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИ ВЛАСТОВИ МЕХАНИЗМИ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ!

А по отношение възрастта на водещите личности в управлението на нашата мила родина, мога да споделя единствено, че ГЕРОНТОКРАЦИЯТА не е ново явление за нас.

Искам да споделя огромното си учудване от факта, че вчера вечерта към 21:00 в автобус номер 42 на СКГТ – пътуващ от Метростанция „Сливница“ до Автостанция „Банкя“, ШОФЬОРЪТ НЕ СЛУШАШЕ ЧАЛГА. За моя най-голяма изненада музикалното оформление беше с аромат на джаз… и то все подбрани парчета. Ето първото, което прозвуча

Поредната статия на Проф. Ставрев пред в.  „Дневник“. Абсолютно реалистично звучащи изводи, имайки предвид буламача, който се излива ежедневно срещу българския политически елит, неговите своеволия и некадърност.

В този ред на мисли не мога да разбера критиците на едни толкова категорични и последователно изказвани през годините мнения като тези на Светослав Ставрев. В крайна сметка обективната действителност съществува такава, каквато е около нас, независимо дали това ни харесва или не.

Освен това, по мое мнение, критиката винаги трябва да си поставя определена цел, която да преследва, а не да бъде самоцелна и олицетворение на гръмка диалектика.

Статията – ТУК.

Теза: Хората са повече индивидуалистично настроени, отколкото социално или коликтивистично.

Наблюдение: Пробвайте да се качите в превозно средство на Столичната компания за градски транспорт към 22:00 или 23:00 часа, когато всички баби и дядовци са изпълнили своя обществен дълг, наляли са си вода в туби и шишета, посетили са живите си приятели по градинките из столицата и ли иначе казано – просто ги няма. Това, което можете да видите е сравнително празен автобус, тролей или трамвай. Тогава именно се наблюдава това, за което говоря – силната индивидуалистична нагласа на всеки от нас. Ако на първите три реда седалки има седнал по един човек, а всички останали назад седалки са свободни, всеки който се качва на превозното средство след първоначалната офанзива се ориентира не да заеме челна позиция до някой друг, ползващ се от общественото благо, а сяда назад – сам, на спокойствие, съзерцава маршрута и брои дупките по трасето. Ако на всички двойки седалки в един автобус има по един човек и само на една двойка не е седнал никой, следващият качващ се в автобуса, уверявам Ви, ще седне именно там и никъде другаде.

Извод: Човек по природа е индивидуалист и не е никакво социално животно. Може би усамотението е именно израз на този своеобразен индивидуализъм, докато социалните контакти и общуването са форма за проекция на душевността и индивидуалността ни. Може би!

В. „Дневник“ пише, че Емел Етем отново е рекордьор. Този път обаче министърът на бедствията и авариите, пардон – на извънредните ситуации, преминава първа финалната червена линия по отношение набъбване на административния си състав.

Шампион в увеличаване на състава е Министерството на извънредните ситуации, което е набъбнало с над 19%.

Причината за това, ведомствениците откриват в чрезвичайните нужди на Гражданска защита и Номер 112.

Е статистиката е показателна: след 12% съкращение – 19% назначение.

По-хубаво от това – здраве му кажи, а докато нещо се промени – да ни пази Бог от извънредни ситуации!

Кое доминира Руско – Грузинските отношения? Отговорът е прост – това не са обществените интереси, нито химеричните приказки за „независимост“, а чисто и просто значимостта на грузинската географска позиция, която предопределя освен енергоизточниците и преноса им, също така трафика на оръжие, дрога и контрабанда.